ЛЮБЕН
ЛЮБЕНОВ ПОЕЗИЯ
съдържание
|
поезията е моя вътрешна потребност
През целия си живот
Л. Любенов не престава да пише лирични стихотворения. През дълъг период от време той публикува стихотворения във вестници, периодични литературни списания и в сборниците "Поезия", които излизат всяка година. Но едва през 1972 г. се отпечатва неговата първа стихосбирка "Кладенец в двора" (изд. "Народна младеж", София, 1972 г.).
Много по-късно, през 2003 г. е нейното второ издание. Л. Любенов я определя като предназначена за деца и юноши.
Атанас Смирнов в писмо до Любен Любенов от 24 юни 1972 г. изказва мнението си за стихосбирката "Кладенец в двора".
"Може би сте искали да напишете книжка за юноши, а тя излязла за възрастни. Това е най-хубавото й достояние. Тая чистота на чувството и кристална чистота на стиха и на поетическия образ са еднакво задължителни за всяка поезия. И топлотата на изживяното намира много подходяща атмосфера, в която са написани почти всички работи в книжката."
стихове
"Кладенец в двора"
Кладенецът глъхне в тишината.
Всяка вечер той лови луната
и в прозрачната му глъбина
се потапя пълната луна.
Тъй до днеска си стои сред двора,
в себе си побирайки простора,
като огледало на рода,
кладенецът с тъмната вода.
1967
"Вечер"
Залезът превръща равнината
в приказка, от детството дошла:
ей глухарче с топчица мъхната,
млечки с изумрудени стебла,
синьо-синьо-сини незабравки,
макове, червени като жар,
и навсякъде се щурат мравки,
до една помъкнали товар.
Аз, кой знае как попаднал тука,
гледам с омагьосани очи,
как една светулка замъждука
и тропоса вечерта с лъчи.
По земята стоплена и мека
сам пристъпвам, без да знам къде.
Няма ли крайселската пътека
пак при мама да ме заведе?
1968
Двадесет години по-късно излиза от печат втората стихосбирка на Любен Любенов "Спомени за пространството". (Изд. Егрегор, 1991, библиотека "Хиперион".)
В списание "Българска книга" (No 8, 1992 г., 34-35 стр.), е поместено следното мнение за стихосбирката:
Своите добри впечатления и положителни оценки за стихосбирката публикуват поетите Атанас Смирнов, Богомил Трифонов, Михаил Михайлов, а Иван Сестрински посвещава обзорна статия озаглавена "Из лириката на един поет", поместена в списание "Пламък", No 1-2, 1993 г., 151-152 стр.
Петър Велчев във в-к "АБВ", No 41 от 13 октомври 1992 г., стр. 2, пише своя отзив за стихосбирката "Спомени за пространството".
"Името на Любен Любенов не е празен звук за всички, които са се интересували и са работили в областта на стихово-преводната култура в България... Л. Любенов е автор на много статии и студии за превода на поезия, за римата и стиха, литературно-критически статии, литературни анкети, съставител е на антологии и пр. Негов дебют в поезията за деца и юноши е книгата "Кладенец в двора" (1972). Неотдавна излязлата му книга "Спомени за пространства" е първото му по-цялостно представяне като поет за възрастни, като поет изобщо.
Самото заглавие на тази неголяма по обем, но доста "компактна" стихосбирка звучи поетично, звучи вярно, изразява основния патос на творбите в нея, тяхната едновременно разнообразна и благородно еднообразна тематика. Дори един бегъл поглед върху съдържанието на тези 40 стихотворения (и стихотворни цикли), ни убеждава, че именно пространствата на света, на спомена и на историята вълнуват сърцето на автора. Това са български градове като Дупница, Мелник, Несебър, Созопол, Ахтопол, западноевропейски градове, селски местности, селски пейзажи, местности, музеи, манастири. И всичко това е видяно не с окото на туриста, а пречупено през преживяното и се стреми към една или друга форма на лирическо обобщение. А ето и стихотворението "Тъжна истина" - едно от най-хубавите в книгата, където пространството и времето на нашия живот са разкрити лаконично и експресивно:
"Тъжна истина"
Да чувстваш всеки ден, че с възрастта
полека-лека губиш нещо -
печалбите в сравнение с това
изглеждат твърде несъществени:
жена - вместо успеха сред жените,
дете - вместо загубеното детство,
двустаен с дневна - вместо роден дом,
кола - вместо възторга пред колите,
и вила - вместо излети с приятели...
Забравен сън на вятърните мелници
и копията донкихотовски...
Това е чувствал сигурно и Фауст,
за да подпише договора с дявола.
Позволих си да цитирам изцяло това интересно, необичайно стихотворение, защото съм убеден, че за Любен Любенов едва ли може да се намери по-добра визитка картичка. И мисля още, че би направило чест на която и да е аналогия на българската лирика."
Екземпляр от стихосбирката Любенов изпраща по пощата на Николай Хайтов, който пише следното писмо до Любенов.
Драги г-н Любенов!
Благодаря за "спомените"* ... Занесох си ги в родното ми село, където карам ваканция и прочитам събраните в София през зимата книги. Завчера дойде ред на вашата стихосбирка, прочетох я и бях приятно учуден от вашите отморяващи душата откровения. Особено ми хареса това, че Василий Българоубиеца не е могъл единствено Мадарския конник да ослепи. Като мисъл, образ и чувство това е нещо много хубаво, нежно и поетично, каквито са междувпрочем повечето от сместените в малката книжка поетични творби.
Стискам ви ръката и на добър час!
Николай Хайтов
Из стихосбирката "Спомени за пространството"
"Все още"
Над неестествено прави редица дървена,
над неистински алпинеум,
над изкусно направен килим от цветя
лети една истинска птица.
Анна Александрова озаглавила своя положителен отзив за стихосбирката "Спомени за пространството" на Любен Любенов: "Лети една истинска птица" (Българска книга, No 10, 1992 г., стр. 46-47).
Към стихосбирката "Бахчисарайски сонети" от 2004 г., в бележки на автора Л. Любенов пише следното:
"Популярното предание за кримския хан Керим Гирей гласи, че през втората половина на ХVІІІ век той пленил Мария, дъщерята на полския княз Адам и годеница на княз Вацлав, убит по време на едно татарско нападение, и заради безумната си любов към нея презрял прелестите на своята любима съпруга Зарена. Гиреевата страст към Мария тласка Зарена към отчаяно решение да я убие. Хан Гирей не прощава тази постъпка на Зарена и заповядва да бъде умъртвена. Безутешният хан не забравя Мария до края на живота си и заповядал да направят фонтан.
Това предание ляга в основата на известната поема на Александър Сергеевич Пушкин "Бахчисарайски фонтан", над чийто превод претърпял 5 издания, съм работил най-дълго (от 1949 до 1988 г.).
* * *
Къде духът на хан Гирей
се скита? Славата къде е?
Като напуснат мавзолей
безлюдният палат немее.
Стремежи, козни и вражди
лежат в праха на вековете,
и днес над тях едничко бди
поникнало случайно цвете.
Ще си отиде с есента,
ведно с преходните неща,
и то – ще дойде зима люта
и в презнощ дрипав снеговей
като духа на хан Гирей
в подземията ще се лута.
2003
Народната приказка "Тримата братя и златната ябълка" е преразказана в стихове от Л. Любенов. Малката зелена книжка е посветена на неговата внучка Лилия Прангова и е отпечатана от Издателство "БПС", София, 2003 г. Тази своя творба Любенов много цени и е поместена в томчето с избрани стихотворения.
През годините на своята младост Л. Любенов посещава Бахчисарай и ханския дворец, впечатленията от които не са избледнели с годините и лежат в основата на "Бахчисарайски сонети". Редактор на четвъртата стихосбирка е Андрей Андреев (изд. "Авангард Прима", София, 2004 г.). В нея е поместена скица на Л. Любенов, направена от проф. Лев Озеров през 1982 г. при тяхната среща в България.
След смъртта на Л. Любенов в списание "Везни" Андрей Андреев помества много стихове от стихосбирката "Бахчисарайски сонети".
* * *
"Кога замлъкна твойта страст"
Залязва вече над Бахчисарай
лениво слънце. Не така ли дреме
за никъде необвързващото Време
след сладострастния мюсюлмански рай.
В часа, когато пада хладината
по-нежна от жадуван богослов,
това не е ли полъх от крилата
на рой хурии, жадни за любов.
Къде е Раят и къде е Адът?
Такива мисли нека не нападат
родения за радости поет!
Кълбят се облаци - гърди на млади
жени, жадуващи безброй наслади,
и залезът тече като шербет.
* * *
Когато вън се спусне здрач,
къде си, мила ми Зарема?
Фонтанът ли се дави в плач
или ридаеш ти в харема?
Всевишния все тъй е глух
за обич, страсти и омрази,
които старият евнух
безсмислено все още пази.
По цяла нощ в сълзи обляна,
преследваш неотстъпно бляна
като изплъзващ се мираж.
И в росен плащ от изумруди
пак славеят в зори те буди –
на любовта ти верен страж.
2003
Третата стихосбирка на поета Любен Любенов е озаглавена "Асфалт и метличина" (Издателска къща "Пламък", София, 2002 г.). Тя е посветена на младото семейство Прангови. 
Из стихосбирката "Асфалт и метличина"
"Асфалт и метличина"
Дотук е сивият асфалт;
оттатък - синята метличина.
Встрани от границите между тях -
поле - град,
отбрана - настъпление,
покорство - хищност,
прекрасно - грозно,
живот - смърт.
Или обратно:
модерно - пасторално
движение - покой,
безумство - мъдрост,
аморфност - форма,
шум от гуми - - песен на щурци.
Асфалт - безкрайно гробище
на змии и автомобили.
Метличина - надежда синя.
"Гротеска"
Животът ни посреща твърде мило:
След нескончаемите разговори
за розови и сини дрешки,
човек се ражда.
И осъмва
в удобна мека люлка.
Завеждат го до гарата на детството
мечета, зайчета и слончета,
а електрическото влакче
(каква приятна бързина!)
го носи към вратите на училището.
Там единадесет години
любезни чичовци и лели
поред го вразумяват как
да отличава бялото от черното.
И ето го животът. Той започва
с полузабравените от детинството,
кой знае как пораснали стократно,
оръдия, картечници и танкове.
И после, пак в пораснали играчки,
човек е ватман, тракторист, шофьор.
А побелее ли, отново се захваща
с играчките на малките си внуци,
докато някой ден се озове
далеч от всякакви играчки.
1968
Из "Избрани стихотворения", Том първи
"Април"
Вятър пее, вятър в синевата,
гони топли облаци над мен
и през тях цеди се светлината
на април, току-що съзорен.
С блясък на свещица в небосклона
скоро слънцето ще замъжди.
Неразлистените черни клони
крият тайнство – то ще се роди
и магията му ще разпука
пъпките със сивосвилен мъх…
Утринният вятър духа-духа,
топъл-топъл като моя дъх.
1971
Красотата на родния край и природата, той намира и в други български градове и своите чувства претворява в стихотворенията "Мелник", "Видения в Несебър", "Созопол" и други.
"Созопол"
Над белнатия път полека мръква.
Заголили до лактите ръце,
жените от крайморските лозя
си тръгват пак към къщи.
Аз минавам
край техните канелени тела
и спирам пред морето.
Боже мой,
защо ми е отсъдено да съм
тук всяко лято за по двайсет дни
и пак да си отивам, без да видя
морето и през другите сезони?
А как обичам просто да вървя,
да късам кехлибарени смокини,
да гледам кораби на хоризонта,
да газя бос по пясъка горещ
и да се къпя в тихата вода,
така прозрачна! Само тук човек
напълно осъзнава свойта същност
и същността на простите неща.
Наистина не е ли тя в това
неспирно и лениво полюляване
на тия изумрудени вълни,
в това поклащане
на листите от вятъра,
в скриптенето на тежките весла,
в отмерения и спокоен ход
на хората, които носят риби
с блестящи люспи?
Затова навярно
съм толкова доволен и щастлив,
когато стъпя тук и,
всички грижи
удавил в морската вода,
се чувствам като стар моряк
след дълго плаване,
пак почва под нозете си усетил.
1969
Стиховете на Любен Любенов са една цяла вселена - пъстра, дишаща, наситена с емоция, мисъл, прозрение. В тази вселена няма как да я няма и любовта, която докосва най-тънките струни в душата, която озарява дните ни, разтуптява сърцата ни, а споменът от нейното присъствие е нашето чудо.
"Чудо"
Късна есен.
Всичко е ръждиво:
залезът, листата и тревите.
Идваш ти –
и всичко става златно:
залезът, листата и тревите.
1979
Магията в любовните стихове на Любен Любенов е осезаема. Любовната нега ни докосва ту като полъх на вятър, ту като ласка на топла ръка, ту като пролетен дъжд.
"Ръка"
След дъжда препасаха полята
пояса на пъстрата дъга.
В жарките ни бузи лъхна вятър,
ласкав като твоята ръка.
Газим, без да бързаме да минем
росната упойваща лъка.
Стъпките ни глъхнат в детелина,
мека като твоята ръка.
Слизаме със тебе там, където
тихо плиска плитката река.
Слиза с нас и вечерта в полето,
топла като твоята ръка.
Тя със моята ръка е слята.
Колко ми е хубаво така!
Всичко най-красиво на земята
е събрала твоята ръка.
1961
"Пролетен дъжд"
С теб уж се скарахме непоправимо!
Светкавици от твоите зеници
кръстосаха се вън неумолимо –
и плисна дъжд над стрехи и лозници.
И той се втурна в бедната ми стая,
успя на прага да те задържи,
и пак изгря в очите ти оная
любов, която ми принадлежи.
А все така дъждът по мойта стряха
барабанеше, буен и могъщ,
и все така сърцата ни туптяха…
О, благославям пролетния дъжд!
1968
"Мадарският конник"
На д-р Кирил Христов
Не си надменен граф с подагра,
ни рицар в слава залинял,
а мускулест боил на Тангра,
кръв с хановете в битки лял.
Каква прабългарска закваска
за нас се крие и сега
във всяка твоя дръзка рязка
по жилестата ти снага!
Ти в българина вдъхна сили
робията да не търпи,
когато не можа Василий
единствен теб да ослепи!
Искрящите под теб копита
разискряха в сърцата мъст,
когато буйният комита
кама запасваше на кръст.
Могъщ орел към теб се спуска
с клюн коня ти да подкове.
Ти векове пред нас препуска.
И ще препускаш векове.
1968
Л. Любенов реализира своята мечта да издаде избрани стихотворения в Том първи. Поезия (Български писател, София, 2005 г.). На първата страница, е написано, че това са съчинения в 5 тома и ще следват още 4 тома.
Втори том. Статии и публицистика
Трети том. Римата в българския стих
Четвърти том. Стихотворният превод
Пети том. Литературни анкети
Всички необходими материали за четирите тома са грижливо събрани и подредени, но смъртта не му позволи да ги редактира окончателно и да бъдат издадени.
Лиричната поезия на Л. Любенов е една равносметка на зрялата възраст, тъга по всичко загубено в младостта, по родния дом и родния край. Огромна е любовта на поета към бащината стряха, към родния град, към скъпи на сърцето му хора. Всичко това той възпява в прекрасни лирични творби, в които сякаш оживява духът на стара Дупница, на неговите близки, на Рилския манастир.
Посетил много страни, Любен Любенов създава цикъл от стихотворения, в които претворява впечатленията си от видяното и преживяното.
"Жени от пристанището" - датски цикъл
Изкуството да пият дълго свойта чаша
и заедно с това да мятат жадни погледи,
изпълнени с премрежен чар, с очакване,
ги прави интересни за мъжете.
А иначе останалото време
прекарват най-обикновено: шетат,
подреждат, готвят. И очакват с трепет
щастливите си нощни часове.
Тогава са в стихията си – буйни,
красиви, но отровни в свойте помисли,
те мигом пищно разцъфтяват пак
край масите в пристанищните барове,
отдавайки се мълком на изкуството
да пият твърде дълго свойта чаша.
Копенхаген, 1970
"Тадж Махал"
Тук нищо не говори за смъртта –
тъй млечно-жив е мраморът полиран,
тъй свежи чашките със цвят порфирен
на ясписовите цветя,
чиято орнаментна плетеница
обвива с ритъм, под свещта пламтящ,
и плочата над спящата царица,
и плочата над властелина спящ.
И мощно споменът за тях звучи
в симфонията мраморна край мене,
екът на вековете в нея стене
и просветлява моите очи.
И оглушал от тази белота,
от тези ослепяващи ме звуци,
кристални като пролетни капчуци,
усещам се връстник на Вечността.
1983
Но където и да е бил Любен Любенов, каквито и ненагледни красоти да е видял, за него няма по-скъпа от Родината, от България. И той бърза да се върне в нея, да се върне "при здравеца", както той казва в стихотворението "Тъга по Родината".
"Тъга по Родината"
И ето те най-сетне
в града на детските мечти.
Вървиш под стрехите старинни
с отровно-резедавата патина
и край готическите църкви,
в които дремят кървави столетия,
и сякаш ледена ръка
е стиснала сърцето ти.
С един слепец се разминаваш
и си доволен, че не вижда
жестоката измама на мечтите ти.
Тояжката му ускорява пулса ти.
О, бягай по-далеч от мрамора
на храмовете и площадите,
от плочите на запустелите
дворцови зидове и дворове!
По-скоро се върни при здравеца
и потъни дълбоко във забравата!
1978
Тук всичко предизвиква неговата възхита - и дебрите, и реките, и морето, и древната българска история. Тъга по трагично ослепените самуилови войници и преклонение пред вековната сила на Мадарския конник струят от стихотворенията "Беласица" и "Мадарският конник".
"Беласица"
Мои мили, добри, чернооки,
синеоки момци Самуилови!
Мои мили, добри, безоки,
подир стотници еднооки
бавно крачили обезсилени!
Победени левенти, пленени,
с гневни мълнийно-сини отблясъци,
вдън зениците затаени…
С празни орбити, насълзени
като облаци над Беласица!
1977
Родината за него е съхранена в детския спомен за салкъмите и чергите с ярки шарки и ресни, за "вехтата къща сред зелен сенчест двор".
"Към родината"
Рила, прашно градче и една ж. п. линия,
и една вехта къща сред зелен сенчест двор –
ей това бе за мене ти, моя Родино,
и не знаех къде свършва твоят простор.
На попукани карти в часа по история
гледах твоите граници как се менят,
и единствено само това Черноморие
си оставаше твое на тях всеки път.
След това на учебника пъстрите страници
се превръщаха в дебри, в реки и в море.
Неведнъж прекосявах и твоите граници.
но единствено в тебе ми беше добре.
1969
"Родина"
Макар че ти отдавна друга стана,
макар че аз изминах път голям,
завинаги у мене си остана,
каквато от детинството те знам:
с корията, опасала градчето,
с рекичката сред гъстите лози,
със камъните обли по дерето,
с дуварите и хладните мази,
с каруците на път по калдаръма,
с боричкащите се по тях деца,
със дворчетата, пъстри от салкъма,
със джамовете, жълти от слънца,
със стаичките с гардероби стари
и с черги с ярки шарки и ресни,
със книжни православни календари,
забодени на кривите стени,
с ведрата над студените герани
и с образа ми, омагьосан там…
Завинаги у мене си остана,
каквато от детинството те знам.
1972
Една част от избраните стихотворения на Л. Любенов, се основават на лични преживявания:
"През лятото на 1970 г. по покана на руски приятели, заминахме с моята съпруга за г. Иркутск в Сибир, който се намира недалеч от Байкалското езеро. Това е северна екзотика и пътуването го помним цял живот. В Иркутск разгледахме мемориала с къщите на декабристите, заточени в Сибир след разгрома на въстанието. Разказаха ни и ни подариха изключително интересна книга, посветена на жените на декабристите, които са ги последвали в Сибир. Така се роди стихотворението Руски княгини."
"Руски княгини"
Трубецкая, Волконская, Вревская…
От петербургските дворци
край Мойка, Фонтанка, Невски,
след концерт с италиански певци,
след разкошна прощална вечеря,
след великосветски прием,
в плен на вяра или на химера,
как, с какъв ум сте тръгвали вие
при декабристи, в Сибир заточени,
но ваши съпрузи, ваши любими,
или да превързвате ранени
в далечна България зиме?
Боже мой, петербургски грации,
как така и в сибирския студ,
и под нашенските акации
непреклонно и с черен труд
всички вие докрай изтърпяхте
най-зловещите изпитни,
но до своята смърт съумяхте
да сте феи в най-черните дни?
1971
През 1969 г. Л. Любенов е изпратен на няколко месечна специализация в Дания. Той написа четири стихотворения в Датския цикъл в неговата стихосбирка. От специализацията си в Индия през 1983 г. написа девет стихотворения, обединени в Индийски цикъл. Това са лични преживявания, но те преминават през сърцето и душата на поета и са озарени от творческо вдъхновение.
Л. Любенов винаги беше много самокритичен и дори педантичен при подбора на своите стихотворения, които той си разрешаваше да публикува. В неговата архива са запазени десетина тетрадки, в които като дребни бисерчета са записани лирични творби, пъстро нашарени с многобройни поправки, хрумвания и редакции. Освен това са на лице и три напечатани на машина, подвързани томчета със собствени стихотворения, които по негова преценка не бяха подходящи за публикуване, защото всичко което излизаше из под неговото перо трябваше да бъде само на голяма висока.
И така неколкостотин оригинални стихотворения от Л. Любенов не видяха и няма да видят бял свят, защото това беше неговата строга преценка.
Сякаш застиваме в оня миг, който пази стъпките на любимата, нейния дъх, нейната прелест, пред която онемява поетът.
"Миг"
Топъл и ясен е
тука вирът,
край него ясени
сънно шумят.
Виж: водни кръгове
бягат насам,
люшнати стръкове
трепкат тук-там.
Още от плясъка
ехо звучи,
още на пясъка
стъпка личи:
ти си пристъпила
тука без звук,
ти си се къпала
ей сега тук.
1968
Това е свят, изпълнен с топъл дъх на сено, щурчета, аромат на трева, ласка и трепет - една велика истина и загадка, каквато е любовта, пред която сме безсилни.
"Тайна"
На Лилия
Мирише сред купите на сено
и пухчета от млечките се носят.
Как сладко в маранята свири косът!
Щурчетата пригласят до едно.
Сред окосените треви – ни лъх.
С теб крачим, без да се стремим към нещо.
Не зная от какво ми е горещо –
от лятото или от твоя дъх?
1973
Любен Любенов е отворил сърцето си за любовта. И начинът, по който ни прави съпричастни на неговата чувствителност, е очарователен и неповторим.